294

“Особено на Изток целувката бе свеобщо разпространен начин да се изрази любов и приятелство при поздрава. (Виж Лука 7:45; Деяния 20:37.) “Святата целувка” или “любезната целувка” (1 Петрово 5:14) бе символ на християнска любов. Изглежда, че при ранните християни е било обичай да си разменят този поздрав по време на Господнята вечеря (Юстин Мъченик, ПЪРВА АПОЛОГИЯ 65). По-късните Писания сочат, че “свята целувка” не е било обичайно да се дава на човек от противния пол (ОПОСТОЛИЧЕСКИ ДЕКРЕТИ II, 57; VIII. 11)” - КОМЕНТАР НА АДВЕНТИСТИТЕ ОТ СЕДМИЯ ДЕН, т. 7, с. 257, 258.

схващанията си за един цял период от години и се увери в тяхната сигурност, в началото на август 1831 г. той откликна на поканата да ги представи публично. От тогава нататък той посве-щаваше по-голямата част от времето си за разгласяване на ад-вентната вест. Своевременно към него се присъединиха стотици други протестантски проповедници, участвали в Голямото адвентно пробуждане от четиридесетте години на миналия век.

По време на Разочарованието на 22 октомври 1844 г. Милър бе изтощен и болен. Той бе зависим до голяма степен от своите по-млади съратници, придружаващи го при разгласяването на адвентната вест. По тяхно настояване отхвърли истината за съботата, след като вниманието му бе привлечено към нея наскоро след Разочарованието. За това ще бъдат държани отговорни те, а не Уилям Милър. Е. Вайт пише на с. 258 за тази опитност и уверява, че Милър ще бъде сред призованите от гробовете си при последната тръба.