105

влизащи в храма, трябваше да дойдат пред Него и да изповядат греховете си.

106

Най-сетне стигнахме до последното стъпало и застанахме пред вратата. Тук моят водач ми нареди да оставя всичко, което бях взела със себе си, и аз с готовност сторих това. Тогава той отвори вратата и ме покани да вляза. В следващия момент застанах пред Исус. Не можеше да се сбърка това прекрасно лице. Такъв лъчезарен израз на благоволение и величие не би могъл да има никой друг. Когато Той ме погледна, веднага разбрах, че е запознат с всяко обстоятелство от моя живот и с всичките ми вътрешни мисли и чувства.